Майка

Не може майчицата, това е невъзможно, да я замести даже приказна любима! Друго е и твърде сложно, както сложна е и простичката рима. Да се усети трябва, да се изживее, да те прониже оня, острият кинжал, сълзи да рукнат, сърчице да прималее, да ти се ще изобщо да не си живял. И нейде във сърцето ти, Тя, там, мила, там нейде, сгушена и мъничка седи, далеч от всичко, сякаш се е скрила, и масата пак с прибори реди... И чака пак да дойдат скъпи гости, снахите, внучетата, и големите деца, сред пълнен с орехи шаран без кости, и цяла купа боядисани яйца.. И не е вярно , че е само спомен вече, но жива е, в сърцата им живее, обичаща, обичана, със нейното елече, застанала е на вратата и се смее..