Цирк Балкански

Сбрали се осем юнаци. От личен по личен с калпаци. Нарамили пушки, ножове. ИзкОпали си даже гробове. Па тръгнАли да бунят народа. Всеки в торбата с Айпода. Със карти в портефейла на Visa. На Версаче с костюмче и риза. На ръката с часовник на Гучи. Всеки върти, лъже, маже и сучи. Да тръгне след него тълпата. Да текне най- после парАта. Та човек не може да живее, да се радва, да плюска, да пее, ако няма една- две вили в Монако, и не фъска шампанското яко. Затуй тея лични юнаци, захвърлиха свойте калпаци, и туриха фес и потурки, и станаха си мижиТурки. Но крачеха важни- надути ,напети, а тайно минаваха ред за сюнети.. И време дойде да излъчат войвода, и както е рекъл нявга народа- - Нищо по смело от глупотията няма, тя цели нации мята във яма! Та тия осем народни глупаци, със фесове наместо с балкански калпаци, за воевода избраха пак Бочко Тиквоча, и на мегдана заклаха затуй няколко коча, народът пък радостен мяташе капи, и всеки започна го щъркел да хапи. Бях там, три дена пих до насита, че не може напряко ръжен да се рита. Там Боцето блесна, като еманация, на цялата тая смахната нация. И за да скрепи съюза най- накрая, взе за булка общата Мая. А капак на тоя цирк Балкански, качен на масата по бански, Сам тури Мишо Миков, пиян, подпрян на Сашо Диков, -Наздуаве, другари, викна мощно той! И без срам, без сълзи и без капка бой, но единствено с цел да докопа надника, целуна публично на Бочката задника. При тая гледка се извърнах. На Бареката в потурите повърнах. Обърсах си устата на Сидеров във феса. Нарекох Цецка проста простакеса. И в мен загнезди се желание едно, да съм си с куфара на терминал 1.