Стоял си мирно и кротко един кошер. Нейде на майната си. Сред оазис ограден с прах, пепел, пясък и камили. Бил пълен с огромни стършели.От лошите. От лютите.Как се изхранвали не било ясно, вероятно крадяли мед от съседни пчелини.Но така или иначе, си жужали в него район и много не шавали. По едно време, отнякъде дошъл един дебел янки. С розови бузи, сини очички с цигара лъки страйк в устенцата, с бронежилетка, М16 и оптика за нощно виждане. . Приближил до кошера, посред бял ден, застанал пред прелката, отворил капака, изхрачил се отгоре и други неща направил, сетне взел една пръчка и разбутал извътре яйцата. И стършелите излязли, разлютени и умопобъркани. И полетели. Към родината на тъпият янки и на неговите лакеи. Всяка имала автомат калашников и поне два пълнителя. Тъпите янки и техните лакеи се чудели какво толкова са сторили по различно от всекидневните си деяния, но така и не разбрали, понеже отвратителните фанатизирани стършели ги жилели смъртоносно. Те пищели и носели огромните си телеса насам натам, купували от магазините кока кола и други съществени сървайвъл неща и се криели в разните си дупки. Но работата станала толкова дебела и болезнена, че от москва предприели отчаян ход. Пуснали една две ядрени ракети към стършелният "халифат" и той станал необитаем за 10 хиляди години.Янките и те стреляли нанейде с техните ракетки и всички измрели, барабар с лакеите им и целият останал свят, включително и моя милост, но така е все пак,няма как- "война без жертви,не е война" е казал някой. Не помня кой,ама почти съм сигурен че е бил сталин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар