Помниш ли?

Хей, спомняш ли си чантата със портокали?
 Онази пейка, синкавото утро?
 Помниш ли когато сме се смяли,
 с онази баба, дето каза ни - Добрютру..

 Помниш ли ни, там с балоните,
 със малката кутийка на паважа,
 на дечурлигата как давахме бонбоните,
 и как бързахме ли, бързахме към плажа..

Помниш ли, когато спукахме дюшека, в палатката под кривите върби,
 а после, сякаш за утеха,
 не спря три дена да вали.

Мина времето, изчезна, изпари се,
станахме на сума ти годинки,
 но ти бе същата, и как не умори се,
 да ми правиш сутрин палачинки.

Знаеш ли, мечтаех да заминеш,
 от този свят в един специален миг,
 мигът във който ти ще си преминеш,
 да бъде също моят сетен миг.

Да можем двамата във вихърна вихрушка,
 да се явим, пред Бога в небесата,
 и нейде там, на детска катерушка,
 отново да си разменим сърцата.

Да тупа твоето, във моите гърди,
 а моето във теб да бие,
 да знам когато тебе те боли,
 да знаеш ти когато тежко ми е.

Как минаха годините, заминаха мечтите
 замина си и ти, а аз останах,
 но знаеш ли, че тука в гърдите,
 сърцето ти да чувам не престанах..

/ВЭ/