Ти ще сготвиш яхния със грах,
после на чаши със вино ще спорим
за Шопен, за Бетовен, за Бах..
И когато луната премине,
в своя път посред ярки звезди,
и от виното кръвта ни изстине,
и престане свеща да гори..
Тогава тръгвай, стегни си багажа,
към мен не поглеждай, не гледай назад,
не слушай, през сълзи щом кажа,
че е безсмислен без теб този свят.
Но ако можеш все пак да забравиш,
поне за миг, ако можеш- прости!
Тогава, моля те, без да се бавиш,
тези думи по гълъб прати.
Не друго, а само кажи му
моето име тихо на глас,
пътят с ръка посочи му
и начаса той ще дойде у нас.
И даже никога вече да няма,
дори за миг да те зърна в дъжда,
пак мокра,прекрасна, засмяна,
с този спомен, за теб ще умра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар