щурчетата почват своята песен,
май пак на пияна глава
ще я слушам на двора унесен.
На пияна глава не боли
ето, бавно, се хващам за клона,
до крушата в двора ще спра,
ще източа набързо бидона.
Не боли, аз визирам душата!
Тя, душата най- тежко боли..
На пияна глава пък нещата
ми приличат на рой от мухи.
Посегна да смачкам едната
позалитна към някой дърво
а друга ми каца главата,
сякаш съм прясно изср--но лай-о.
Клатушкам се, тръгвам да лягам,
пътьом удрям по някой гълток,
тук таме се подпирам, облягам,
и се кълна, че минавам на сок.
Достигам таз пуста камина,
в мрака се вижда кат две,
отварям залитайки скрина,
на пияна глава се яде.
В скрина мъдри се водка
попържам я тихо наум
посягам безшумно, кат котка
към разпечатан пакет със локум.
В просъница си мисля нещо,
за трезвеност, достойнство, род и чест,
но ми става душно и горещо,
сякаш съм попаднал в пещ.
Опитвам да поема въздух,
пиянският живот е леснозапалим,
камината бумти, гори и цялата колиба,
потънала във черен дим..
Не се събуждам никога вече,
завинаги оставам си пиян,
нещастно опиянчено човече,
живяло във измамен блян.
/v.э./
Няма коментари:
Публикуване на коментар