Навънка спусна се мъгла,
времето на острова е влажно,
чу се трясък на врата,
и малкият поседна важно.
Училището почна вече,
и взе да го раздава тежко,
мъничкото ми човече,
доскоро слушаше за ежко- бежко.
- Пък днеска, Тате учихме за Чърчил,
бил велик британец той,
На злодеят Хитлер се опълчил,
и му спукал задникът от бой.
Пушил пури верно много,
бил дебел като шопар,
но пък гледал много строго,
даже имал собствен бар.
-Сине, стига с тия сноби,
с тез британски хуморески,
има време и за хиксове, за дроби,
най- напред чети за Левски!
-Че, тате, аз за тоя Левски зная!
Чувал съм бая преди.
Гледал съм как Челси, Левски,
хубаво ги подреди .
-Тате, тате, стига плака,
следващият път ще ги разбият,
малко бавнички са във атака,
и затова така ги бият..
Пуста емигрантска орисия,
българчето ми ще стане на британче..
От мъка май ми се допи ракия,
но.. пак по - добре от талибанче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар