Невзети

Седеше самотно във клетката тясна присвито на мъничък пухест кравай животът бе страшен, съдбата неясна, а навън, пред витрината мина трамвай.. Магазинът бе тъмен, птичките спяха до него във клетка лежеше котак, и днеска децата отново успяха да му щипнат и дръпнат опашката пак. Лежеше намръщен, обиден на всички, потръпваше нервно със ляво уше и имаше весели хитри очички, но слабичко шарено малко телце. Ядяха гранули, останали, стари, и гледаха жадно през джама навън, мечтаеха слънцето нежно да пари, и даже забит във лапата трън, би ги зарадвал, би ги ядосал, би им показал, че даже и диви, животът във клетка е просто прахосан, и само свободните твари са живи. И днес си останаха, тъжни, невзети и днес си носеха тежкият кръст и днес пак дечица и лелки превзети, дюдюкаха, сочеха и ги бутаха с пръст. Но има и утре, а има и хора, пък има и бягство, през битка дори, все някога, някой надзирател в умора, ще забрави в ключалката ключ да виси. Тогава, тогава е нашият час, нали ние знаем със теб да търпим, има надежда даже за нас, а сега, сега нека за малко поспим.