Те крачили замислени на север,
сетне свърнали и тръгнали на юг,
със надежда се обърнали на запад,
но усетили, че има път пò друг,
спрели пак и хукнали на изток
тъй тичали в неистов бяг,
пред кубетата на Кремъл спряли,
достигнали спасени бряг!
А там, във мавзолея спял уж Ленин,
но всъщност бил завинаги умрял,
нелеп, съсухрен, страшен, скверен -
типична мумия, наполовина цял,
а другата половина във парцали,
изкормен и вонящ на формалин,
пред него те отчаяни се спряли,
прекръстили се, шепнейки - амин!
Погледнали надолу - черна пръст,
над тях - безбрежна синева,
и останал им едничък оня кръст,
на който някога Спасителят умря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар