Накъде?

Те крачили замислени на север, сетне свърнали и тръгнали на юг, със надежда се обърнали на запад, но усетили, че има път пò друг, спрели пак и хукнали на изток тъй тичали в неистов бяг, пред кубетата на Кремъл спряли, достигнали спасени бряг! А там, във мавзолея спял уж Ленин, но всъщност бил завинаги умрял, нелеп, съсухрен, страшен, скверен - типична мумия, наполовина цял, а другата половина във парцали, изкормен и вонящ на формалин, пред него те отчаяни се спряли, прекръстили се, шепнейки - амин! Погледнали надолу - черна пръст, над тях - безбрежна синева, и останал им едничък оня кръст, на който някога Спасителят умря.

Нещото

Тъмнината е черна, тъмнината е тъмна, тъмнината е страшна, ужасна дори, в тъмнината злокобна не можеш осъмна, във нея се мята, крещи и гори, нещо проклето, нещо тъй черно, че колчем го зърнеш би полудял, нещо красиво, урудливо и скверно сякаш е някой хем жив, но умрял. Нещото Някой е! Тихо те гледа, очите му съскат, прокоби мълви, лицето му в мрак, а кожата бледа, и нещо го мъчи и сякаш боли. Но то пак те гледа, свирепо, зловещо и се опитва лъжовно да скрие, че адски копнее, желае горещо, да те докопа и сетне убие.

Ние Вие и Те

Ние сме ония дето, просветлени в мрака горди крачим, ние силни сме и ето, с нас е онзи който тачим. Ние притежаваме земята, наши са царствата земни, ние ви оформяме децата, и Ви държим поробени и бедни. Всички до един сме посветени! Няма ни един сред нас с морал. Всички сме безсъвестни кретени, всеки втори е педал. Пред нищо няма да се спрем. Ще ви изтрепем до един! Нож във гърлото Ви ще опрем, ето дружно казваме амин! Ние грабим и убиваме! Ние мъчим, лъжем и крадем! Ний пред нищо се не спираме! Ние трупове и кръв ядем! Още някога от памтивека, чертаем схеми, планове кроим, да смачкаме завинаги човека, и ден и нощ затова не спим! Потомството Ви, тъй омразно, мечтаем и ще претопим, та вред със зло брутално и заразно, семената си по план садим. И ще успеем! Сигурни бъдете! Ще изпълним този скверен план.. Сред хаос и ужас ще умрете, попаднали във тоз капан.. Единствено ни плашат тия, дето от живота повече ценят, Правдата! И нямат страх- подлагат шия, за нея Те готови да умрат! Те са страшните за нас, но Ние, търсим как да ги сломим, затуй оръжия сте Вие, и чрез Вас ще победим! Ако ли не, ще паднем злобни, царят ни е диамант, тъй твърд! Съдбите ни, са дни злокобни, ще се борим с Тях, до смърт!