Избра си малка, къщичка в центъра до млекарницата. В нея живееше само една неимоверно дърта бабка и африкански папагал на име - Франк. Проникна през ноща, точно в дванайсет и четвърт, както го учил дядо Пош. Според него по това време, човек изпил сто грама уиски изпада в първа дълбока дрямка, а всяка домакиня, крещяла цял ден подир всеки с пълно гърло е заспала като труп. Та в точно това време си намъкна малкото сакче и започна прегризването. Прегризването е най - силното и единствено оръжие на всяко мишле. То прегризва. Така твори, оцелява и върши съответно правда или неправда. Оу Клер беше твърдо решен да бъде полезно мишле. На този свят има достатъчно безполезни същества и аз няма да съм едно от тях, реши то още в прогимназията, след първото си напиване. Светът му се стори интересен и необятен. Но вероятно се дължеше на 42-градусовата миша водчица с която се наквасиха с приятели. Водката е интересно питие, винаги еднаква на вкус, но приключенията след нея са винаги различни. Така, или иначе, Оу Клер проумя, че не пиенето ще го доведе до душевен мир, а непиенето и реши да пие само с повод. И така, ето го, нашият юнак с десет сантиметрова опашчица в Ошкош, в полунощ, на 17 август. Първо прегриза една малка дупчица в черчевето на прозореца.
-Хм, каза си Оу - къщата е доста стар барутник, трябва да внимавам като си пуша луличката.
Светна си челника и пое към стълбището.Под него имаше нещо като килерче. Прегриза вратата и намъкна сакчето си. Насочи се към стар бюфет и го заобиколи, правейки малка дупка във фазерът на гърба му. Вътре откри всевъзможни бурканчета и кутии, както и парчета сухари. Похапна, намаза си един сухар с лютеница, отвори си сака и извади старата дървена луличка на дядо Пош.
-След сухар с лютеничка, винаги е добре да попушиш хубав тютюн, рече гласно и премлясна. А хубавият тютюн е нещо рядко, в наши дни.
Шкафът се изпълни с нежен сладък мирис на тютюневи листа, а Оу Клер се изтегна в една празна сапунерка търкаляща се до бурканите с лютеница. И за да не се чудите как това малко мишле си намаза лютеница на сухара от затворените буркани, ще ви кажа, че това съвсем не беше стандартно мишле. То не беше обикновено мишле, а съвсем необикновено. То беше учено мишле. Дядо Пош го беше образовал за какво ли не, и малкият Оу бе един диамант сред мишлетата, с невероятни способности, отгоре на това бе и философ от най-висок ранг. Та бурканът бе отворен по следният начин, съвсем просто. Оу измъкна ръчната дрелка която сам бе направил и проби буркана близо до дъното, където видя един въздушен мехур. Разшири дупката с викторинокса, мишо производство, който винаги висше на колана му и бръкна вътре с дървена лъжица. Така си напълни достатъчно лютеница в една малка тенекия, за да му стигне за два месеца. Дупката бе запушена с парчета вестник. Няма нищо по лесно от това да пробиеш дупка с дрелка, не мислите ли?
След тази сладка среднощна закуска, Оу реши да поспи.
-Тук ще е чудесно, обичам да се заселвам на ново място - изтананика мишлето, наметна се с пухеното юрганче, което носеше в сакчето си и засънува разни прекрасни и весели неща, както всеки който заспива с чиста съвест, неща, като как например дърпа опашката на шарен папагал, как играе боулинг с грахови зърна на верандата, как прави кашкавалено парти с немска бира или как... и вече беше заспал. И то толкова дълбоко, похърквайки така силно, чак принуди Франк, отворил първо едното си око и след час другото, да сметне, че бабичката се е задомила, след близо век безметежен живот на стара мома.
Втора глава
(в която става дума за черна помия, мравояд, бира, глаукома и индийски коноп)
От безкрая изведнъж се появи малко зайче. То се движеше безшумно, едва-едва, на пресекулки. Поспираше тук и там, гушеше, се, криеше се, но пак изскачаше и се впускаше в луд бяг. Беше с чисто бяло кожухче. Главата му бе отначало идеална, но сетне започна да се променя. Стана причудлива, появиха се три уши, после две глави и още четири крака. Заприлича на мравояд. Продължаваше да се движи, но вече по- бавно, по-тромаво. Не щеш ли отляво му изскочи черна помия. Като медуза. Като горгона. Носеше се стремително и погълна заека. Изяде двете му глави и строши краката. Сетне го изплю, вече напълно безформен, и продължи, като се раздели на две. Едната част представляваше носорог, но само с предни крака, а другата част досущ селска каручка. Изневиделица изникна огромна глава, която растеше и растеше и докато не се пръсна на десетки бели мишки, които се разбягаха насам-натам и потънаха в нищото. Носорогът пък се разтегна, разтегна и стана на змия, пълзяща открай до край. Беше вече късният следобед. Смрачи се и луната се показа. И си стоеше все такава константно кръгла. Скука. Гърбът на Оу бе мокър от лежането по гръб на тревата и дори му стана леко хладно. Стана, поизтупа се и тръгна към верандата. Малкото мишле бе спало от умора цяла нощ и цял ден в сапунерката. Излезе навън на тревата пред къщата чак към шест следобед да позяпа облачното небе. Сега бе вече вечер, а вечерта, както се знае, принадлежи на мишлетата. Бабата бе излязла на верандата, бе светнала лампата и седеше на люлеещия се стол с плетката. Плетеше терлици на съседските дечурлига, пиеше в непрозрачна чаша, демек тайно, плодов ликьор и дори си бе приготвила, съвсем не по бабешки, една кубинска пура. Оу Клер мина под стола, надуши с носле миризмата на Кохиба и си каза - Ооо, колко обичам кубинските пури, дядо Пош имаше една кутия с такива на витрината и те постоянно намаляваха, докато накрая в нея останаха само малки отчупени парченца от тютюневите листа - именно тогава малкият Оу си сви първата цигара и я изпуши блажено, с малко покашляне в тоалетната на дядото. Мишлето мина през дневната най-спокойно, каза – Здравей! - на Франк и влезе в бюфета през дупката отзад. Франк изкряска зад него някаква ругатня, но това беше съвсем в реда на нещата. Никой не обича самонастанилите се мишлета. Е поне не и в началото, преди да ги е опознал. Оу Клер имаше план. И в този план, естествено, имаше точка първа. Най-важната точка за деня, а и не само за този ден. Време беше да се посети прочутия самолетен фестивал и да се направят първите бирени запаси. Вие може да не знаете, но Оу беше най-добрият домашен пивовар сред мишлетата и обратното. Но затова по после, когато се почне с варенето на бира. Това беше втората точка, понеже преди да вариш бира е добре да вземеш откъдето можеш вече сварена такава. А това бе бирата, останала по чашите и по бонговете, разпилени вечерта след фиестата. Мишлето обу непромокаемите си обувчици Salomon, правени лично от него, през една мокра есен, навлече вълненото поло, нарами сакчето си, натъпкано с празни миши бутилки, и сложи в него чадър. За всеки случай. Една миша бутилка се равнява на точно 5 грама и се затваря с тапа. Оу Клер имаше двайсетина, а в старата къща на дядо Пош избата направо преливаше. - Трудно се намират в наше време такива - каза му дядото, когато му ги завещаваше.
- Оууу, но тук има мишка - изкрещя бабата, забелязвайки гордо крачещото мишле по верандата, но, разбира се, не предприе нищо. Тя обичаше всичко. Цялата вселена, всичко, което се движи, а и което не се движи, особено оранжерията си с холандски цветя и индийския коноп, който гледаше на кварцова лампа. Просто както всяка жена, видяла мишле, така и тя съобщаваше това събитие с възглас... Оу се бе научил да не обръща внимание на хората. За него те бяха просто едни истерици и нищо повече. А по-лошото от жена-истеричка е само мъж-истерик. Добре че тук нямаше такъв. Обикновено те правеха белите, а с тая баба - мислеше си то - с нея ще се погодим, усещам го, витае във въздуха - и наистина, във въздуха витаеше един особен мирис. Абе, направо да ви кажа, миришеше си на канабис яката. Под секрет ви издавам, че бабата имаше глаукома от напредналата възраст. Нищо страшно, но докторите ù предписаха канабис. А тя, като изпълнителен пациент, се лекуваше и лекуваше, и лекуваше, но така и не знаеше дали се е излекувала, понеже от десетина години бе спряла да ходи на прегледи, но лечението продължаваше.
Мишлето си затананика една весела песничка, в която ставаше дума за сирене, бира и верни другари и потъна в тъмното.
Трета глава
(в която става дума за хемороиди, смях, Конгоанска бира и едно забележително тройно приятелство)
Слънцето отдавна бе изгряло. Лъчите му, повечето напълно изпънати и съвършено прави, нежно топлеха два сто годишни чифта крачка, обути в шарени чехли и полюшващи се на дървената веранда.
- Скъпа, вие имате ли случайно глаукома - попита бабата?
- Не, и слава Богу! - отговори другата бабичка.
- Но, разбира се, че имате, мила! На нашата възраст това е съвсем обичайно! Но аз ще ви лекувам, само няма да се паникьосвате. За всяко нещо на тоя свят, е отреден лек, а някои лечения траят дълго.
Двете бабки седяха на верандата, пиеха чай и си приказваха. Беше 7 сутринта. Оу Клер тъкмо се бе прибрал, тоест пропълзял на четири крака и сега, облегнат на дървените стъпала, за да си поеме въздух, стана свидетел на един доста странен разговор. Сложи сакчето си, пълно догоре с бири от фестивала, под главата си и се заслуша. Всичко му се мержелееше, краката му бяха меки, а главата безтегловна. Цяла нощ беше пълнил бутилки. На една напълнена съответстваше, разбира се, една изпита. Най му хареса една странна австралийска бира, която досега не бе пил - Big Helga. От нея напълни около пет-шест миши бутилки. За после.
- Може и да имам глаукома, кой знае. Понякога недовиждам, особено привечер. Но хемороидите най ме мъчат. Нещо за тях да имаш, Берта - запита гостенката.
Мишлето най-сетне узна името на своята хазяйка - Берта. Името на папагала си го пишеше на клетката, но бабичката беше махнала всякакви табелки от вратата си, или те бяха изпопадали с времето. Берта посръбна дяволито от чая и каза:
- Хемороидите се лекуват най-лесно. И понеже знаех, че имаш такива, личи си по походката ти, затова и ти спретнах този чай. Пий спокойно. Той е от специални билки от моя холандски парник.
- Така ли? Колко интересно - въздъхна гостенката - тук при теб, Берта, се чувствам умиротворена. Все едно съм умряла и си почивам. В твоя двор цари някакво спокойствие и странен аромат.
Берта се засмя, ей така, безпричинно и се отпусна на люлеещия се стол. Люлееше се и се смееше. Другата бабичка също се закикоти и започна да се люлее, а мишлето си фъсна една Big Helga и се провикна - Наздраве! - но никой не му отвърна. Кискането продължи половин час, сетне Берта каза:
- Знаеш ли, Роза, че ако наредиш всичките си кръвоносни съдове и капиляри в права линия, ще умреш?
Роза избухна в още по-силен смях, а Берта запали пура.
- Сега как са хемороидите? - попита тя
- Невероятно, нищо не усещам. Откъде купуваш разсада за този чай? - попита Роза
- Сама си го правя. В малки саксийки. Ще ти наглася няколко пролетта - отговори Берта
После разговорът спря и настъпи тишина. Оу си изпи бирата, оригна се шумно и изкачи стъпалата. Двете баби просто си седяха и се полюшваха на столовете. Старческите им лица излъчваха мир, а косите им се ветрееха насам-натам от течението. Мишлето се усмихна. - Най-сетне попаднах на място, където не цари истерия, никой не мрази никого и е тихо. Истина каза навремето дядо Пош:
- Ще дойде ден, в който ще се установиш някъде за постоянно. Сам ще усетиш къде. Това е мястото, където ще искаш да си пренесеш библиотеката, да монтираш семейната пивоварна и да останеш завинаги. Е, поне докле не дойде време за мишия рай. Старият дядо Пош бе дълбоко вярващ и той даде съкрушителен довод за своята вяра на своя внук, а именно, каза му, че бирата е доказателството, че Бог съществува и иска да сме щастливи.
А Оу си спомни какво го попита тогава - Как ще позная това място, за което говориш? - А дядо Пош каза убедено:
- Когато се настаниш в къща, в която има хора и са будни сутрин
и въпреки това цари тишина повече от четири-пет часа, много е вероятно да си открил мястото.
- Е това е то - каза си Оу - това е мястото! А сега да се заемем с най-важното. С правенето на пиво.
Оу Клер влезе в къщата. Този път Франк беше буден. Беше се вкопчил с нокти за решетката на клетката и зяпаше недоволно мишлето.
Оу го поздрави и го попита как е там, зад решетките, но Франк изруга ядно! Мишлето продължаваше да крачи невъзмутимо към бюфета, мислейки си колко е лошо да си папагал, да си в клетка и да си фрустриран от това. Но все пак в плана на нашия малък опашат герой като точка трета влизаше сприятеляване с местните. А това ставаше най-добре на... чаша бира! Имаше една интересна история, която старият Пош бе разправил на малкия Оу и тя беше история за бирата в Конго. Името ù беше - Танго, вареше се в големи тенджери, и както дядо Пош каза - вареше се винаги преди сватби и след погребение. Оу знаеше рецептата и понеже Франк беше африкански папагал, реши да му свари именно едно Танго. Тази мисъл така го въодушеви, че от радост подскочи и без малко да изпочупи всичките бутилки в сакчето си.
През тая седмица мишлето свари петстотин седемдесет и шест миши бири и ги нареди в 24 каси. Ако не сте се замисляли никога защо денонощието има двайсет и четири часа, а в една каса двайсет и четири бири, то е време да го направите.
Свари по десет от всяка, която обичаше. Оу знаеше от дядо Пош всичко на всичко петдесет и седем вида бира. За Франк свари 16 Конгоански бири Танго, а сетне взе да ги вари по десет, докато не стигнаха точния брой. Направи десет Будвайзера, десет бирички Хейнекен, десет миши шишета Карлсберг, направи десет Туборга, десет от бразилската Брахма, която обичаше да си пийне точно преди лягане, десет тъмни Гинеса, не пропусна и веселата португалска Sao Jorge, с която се черпеха дни и нощи, когато живееше за кратко в Лисабон. Свари и десятка гръцка Zorbas, ей така, да са знай, не пропусна и любимите си чешката бира Барон Тренк, както и невероятната нефилтрирана оранжева - Blue Moon, приготви и една странна рецепта, която дядо Пош получил навремето от един изпосталял емигрант, мишок от Европа, с когото делили едно легло на младини. Биричката носела името Пиринско светло и не отстъпвала, според дядо Пош, на немския Бекс. Направи още и още бира, а най-накрая специално забърка в една метална тенджера на баба Берта холандска биричка Гролш. Това беше неговият подарък за нея. А тя съвсем не подозираше, че хмелът беше далечен родственик на канабиса. И че нейната глаукома щеше оттук насетне да бъде атакувана от две посоки. Като навярно напълно и безвъзвратно щеше да бъде унищожена и то завинаги, понеже една такава терапия продължава неопределено време. Важното е, както по-късно Оу и Берта установиха - глаукомата да се държи под непрекъснат стрес. В парника, разбира се, беше засаден и така ценният хмел.
Въобще работата стана дебела и мащабна, а Оу беше длъжен да дегустира постоянно свареното, понеже предстоеше то да отлежава поне месец в бюфета, а не искаше да се излага после пред Франк и своята мила хазяйка. Та това несъмнено беше една забележителна, весела седмица, за която щеше да се говори дълго. И както предполагаше нашият малък пивовар, тримата с Франк и Берта станаха такива приятели, че след кончината на бабата в годините, те три дни пиха Конгоанска бира в нейна чест, без да спират, лежаха на верандата и именно тогава Франк запали първата си пура. Доколкото знам, и днес в Ошкош, Франк и Оу варят бира, гледайки заедно залеза и това вероятно ще продължи още дълги години, защото папагалите живеят столетия, а и мишлето, като един истински учен, направи велико откритие. Изнамери специалната рецепта на истинската жива бира. Демек бира, която те държи постоянно жив и щеше да я пие със своя другар, докато не му домъчнееше неимоверно за дядо Пош. Тогава беше решил да спре, да целуне Франк по пожълтелия от пурите клюн и да заспи завинаги в сапунерката. А Франк, в негова чест, разбира се, бе задължен да пие, като всеки порядъчен африкански папагал, няколко дена Конгоанска бира.
Дали ще стане така, кой знае, никога не можеш да знаеш какво ще планират, решат, предприемат и постигнат едно малко мишле пивовар и африкански папагал, който на това отгоре е пропил бира и пропушил пури на дърти години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар