RIP

Всичко стана миналият януари.

На маса бяхме верните другари.



Опаткахме грозданката на Кънчо,

със краставички и камари зрънчо.

Отначало бехме четирима,

но Пешо в полунощ се срина,

което и животът му спаси,

за разлика от другите уви
.

Та винаги напомням му да не унива,

задето толкоз бързо се напива.



Седяхмe Ваньо, Къната и аз,

като Ваньо беше най- курназ,

постоянно викаше на Патка,

че ракията била нещо рядка

и наместо в кухнята да я разрежда,

да пекне по пържолчица говежда,

изтъргал му се бил стомаха

и виждал си при Пешо краха.



Патка, женичката на Кънчо,

домъкна още два пакета зрънчо,



халоса ги на Ваньо у главата,

и нареди да си затварял бил устата.

Кънчо кресна и да спре да го излага

и за работа да хваща се веднага,

въобще изобщо много да не знае,

че и хорце накрая щяла да играе.

　

Поомотахме се от ракията доволно,

реших да взема да си тръгвам доброволно,

но Ваньо искаше да праснем сантасе,

че не можел иначе да спи добре,

но инак правилно било - белот,
но Пешката, разперен като октопод,



под масата бе неговата орисия


на човек не мязаше горкия,

и насред комшийското ни парти,

въобще не ставаше за карти.

Ваньо доста бе разтроен,

дето нямаше във къщата достоен,

да направиме карето,

додето Патка режеше мезето.

Решихме да намерим някой изотвънка,

дано престане Ванката да мрънка,



а и толкоз ми наду главата,

чак пресъхна ми устата,

добре поне, че Кънчо изнамери,

спечелено от някви далавери,

шише уиски с черен етикет,

та го излокахме със купа лед,

и тъй излязохме да търсиме четвърти!

Пешко го оставихме да кърти,

пък проклетията на Кънчо, Патка,

таман нарязваше в тавичката салатка,

и от кухнята ни прокълна,

да не се завърнем никога.

　

Решихме да се движиме в пакет.

Ваньо се клатушкаше отпред,

по средата Кънчо, а след него аз,

в джоба имах и компас,

да не се изгубиме случайно,

че след уиски туй е обичайно,

хич не помниш де е север, или юг,

па даже считаш себе си за друг.

Ветрец подухваше навънка лек,

нямаше ни куче, ни човек,

и наща славна и почерпена дружина

се отправи по посока магазина.

Магазинчето се казваше "Чарлино"

и продаваха не лошо вино,

пък работеше нон стоп,

държеше го един ужасен сноб,

дето беше същи педерас,



та неприлично беше да играе карти с нас.

Друг човек, обаче не видяхме,

във парка мъката затуй поляхме,

на пейка между няколко дървета,

Къната едва до там докрета.

Изпихме виното и стана интересно,

Ванката във настроение чудесно,

докле пикаеше, намери в храстите кълбо

и обяви, че това е НЛО!

А аз си казах- " вече я сколаса,

със тез глупаци да те отвлекът от НАСА",

и драснах през пресеченият там терен

прибрах се в къщи яко запотен,

загънах се набързо през главата,

свит на топка във кревата.

Другите изчезнаха безследно,

магазинерът каза че ги видял последно,

от парка да излитат в светещо кълбо,

последвало го още и едно

и от тогава нищо повече не чух за тия,

със Пешо тук ракията си пия,

но вече много осторожни сме на маса,

да не вземат за изследвания да ни дръпнат в НАСА.