Не ми се мре

Днес сме тука
утре не!
Така е
няма накъде!
Спим, ядем,
женим се,
ревем,
гушиме се,
пушим,
мушим,
мразим,
яко мразим,
мразим много,
храчиме по всяко,
ходещо двуного,
подиграваме се,
бъркаме се,
в чуждите животи
и в носа си бъркаме,
събираме банкноти,
в банката,
в буркани,
под дюшеци,
зиме се навличаме,
с елеци,
за да пестим,
да не умрем
от глад,
в града навсякъде е
смрад,
в душите ни
вони на мърша,
ужасно е,
незнам кога да свърша!
И пием!
Често,
смело,
като за световно,
стига да не е отровно
наливаме,
в търбуха водка,
 бира,
ракия, ром,
и всякаква помия
 и умираме
цирозни, спиртосани
и тъжни..
Умираме самотни,
треперещи и
потни..
Умираме като животни..
Устните мълвят
молитва
и душата
някъде политва..
Днес сме
тука
утре не
Господи
не ми се
мре!