Пиянец

-Ти си пиянец!

- Не съм!- изломотих..

-Пиянец си, крещеше малкото момиченце с две щръкнали плитки, и ме сочеше с пръст, докато седях на колене пред дървото, разчекнал уста. Повръщах. Най- обикновено повръщане, след пиене. Нали се сещате, когато ти се върти целият свят, гади ти се и като повърнеш, едни конвулсии те карат, да бълваш като анаконда, само че навън. Винаги, като съм гледал, как анакондите поглъщат нещо, и ми е приличало на пиянско повръщане, само че наопъки.

-Пиянец, пиянец!

Това ми кънтеше в ушите ужасно, даже се ядосах. Какво красиво детенце, а какво е зло и проклето. Пфу! Днешните родители нищо не възпитават. Натикват му играта на телефона и цял ден то мълчи, зинало в нея. После сочи хората и им се подиграва.

Много ми беше зле. Детето му омръзна да ме сочи и изчезна нанякъде. Дълго седях, до онова дърво. По едно време засмърдя на лайно. Огледах се аз, и гледам, под коляното ми, едно от онези малки сгърчени, черни лайненца. Тия,дето ги кензат изчанчените кученца на лелките реститутки. Излизат важни, като английската кралица, с огромни шапки и до тях припка това изчадие, облечено в нещо като пуловерче. Припка, ко припка и току изсере до някое дърво, винаги до дърво, тия черни говна. Цялото ми коляно беше опльоскано с тая воняща фъшкия. Не можех да се изправя. На няколко пъти се опитах и все се търкалях под пустото дърво. Омазах се цял. По едно време се отказах. Просто си лежах и гледах небосвода. Имаше много гарги на дървото. Накацали като черни буци. Зяпаха някак нагло. Както бях легнал изопнат, ръкавът ми се беше запретнал и часовникът ми от татко, стара ракета, блестеше на залеза. Явно него зяпаха гаргите. Казват, че тия птици крадяли разни блещукащи неща и ги отмъквали в гнездата си. Ако тръгнат да ми отмъкват часовника, барем ме вземат целият и да ме замъкнат някъде. Някъде далече. Представях си как ме вдигат ято гарги и ме отнасят, като голяма ценност в леговището си. Само дето не блещуках. Никак не блещуках, а смърдях на насран пинчер. Гаргите спряха да ме гледат. Пак се помъчих да стана и гледам на отсрещният тротоар, крачи един съученик с жена си и детето си. Веднага се извъртях. Такъв котешки рефлекс, за човек в моето положение, това беше адекватно на спортно постижение от висок ранг. Без майтап. Изпиийте две кила червено вино, половинка водка бяла мечка и няколко бири. Легнете, по- скоро -паднете, омазан в кучешки лайнета под дърво и почакайте да се зададе отнякъде някой ваш познат.Някой който не е пропаднал и от когото адски ви е срам. Сетне се извъртете, като мен за части от секундата и тогава ще си говорим.

Не ме видяха. Сякаш камък ми падна от сърцето. На какви малки неща се радва човек. Радвайте се на малките неща. На дребните, незначителните. Знам, че повдигате презрително устна, и си мислите-" тоя опиянченият ще ми дава тон и пример"!? Прави сте напълно. Но все пак си позволявам пак да повторя- Радвайте се на дребните неща и бъдете благодарни. Аз не бях.Цял живот никак не бях и сега съжалявах. Де да бях ценил нещата и хората докато беше време, но тогава видях съвсем ясно. Не като през размътено стъкло. Съвсем ясно видях аз своето падение. Заслужавах напълно това на което бях заприличал. Глупав пияница, егоист, чиито дечурлига не искат да го виждат от срам и с право. От устата ми се търкулна като сълза нещо подобно на молитва. Първата и единствена молитва през живота ми. Казах просто- Господи, прости на мен грешника! Нищо повече. Това го бях гледал в един руски филм- "Остров". Там един човечец, дето на младини утрепал някой, все това говореше и плачеше, но сетне беше някак лек и щастлив. И ето тогава, когато можех само да лежа и да гледам нагоре, чух един странен, лек полъх. Като докосване.Беше странно. После чух шепот, някой ми нашепваше- " Не се страхувай. Заспивай сега, тихо затвори очи и аз ще те вдигна лекичко, ще те умия и ще те положа в чисто пухено легло. На шкафчето ще имаш купа ябълки и златни круши. Завинаги.

Винаги до леглото си, естествено когато съм имал легло, съм имал бутилка ракия. Та затворих очи. Преди това успях, сякаш в просъница да напиша на листче една молба за прошка към моите най- скъпи същества, които не искаха да ме видят. Доста сърцераздирателно я написах. Опитах се да се разплача, но не можах. Въпреки това исках много. Явно с годините, когато не се ползват, нещо става с тези канали, слъзните. Задръстват се полека. Но се чувствах като разплакан. Прибрах бележката в джоба, до документите и се отпуснах. Нищо не ставаше и съм задрямал. Видях, как слънцето залязваше, червено и красиво, както винаги. После дойдоха ято бели гарвани, лекичко ме хванаха и полетяхме. Събудих се в ослепително бяло легло. Облечен в някаква толкова чиста пижама, чак се уплаших. Миришеше, както миришеше едно време, когато мама изпереше чаршафите, те изсъхваха и ги слагаше сгънати на кревата. Аз лягах отгоре и ги миришех. Нямаше по- чисто нещо от ония чаршафи. До главата ми имаше купа с ябълки и златни круши. Само ги гледах, не можех да взема от тях. Не исках да развалям купчинката. Отвън отнякъде долиташе смехът на майка, гласът на баща ми и лаят на кученцето ни от детството. Исках само едно нещо. Да лежа така в чаршафите, сякаш от детството. Завинаги..

Е, лежах, но не завинаги. Събудих се под проклетото дърво. Не ми беше лошо. Беше рано сутринта и в мъглицата видях краченцата на малкият пинчер лайномет и крачката на поредното бабче- реститутка. Вече не ги мразех. Странно, нали. Станах, изтупах си кирливите дрехи. Пригладих оня пиянски перчем, и знаете ли какво направих? Няма да повярвате. Аз, махмурлията, тръгнах да тичам с ужасна скорост. Тичах към изгрева. В нея посока всъщност беше и квартирата на моите скъпи хора. Щях да им прочета бележката в джоба ми и това е. Да, точно това щях да направя и никой нямаше да ме спре. Никой не ме и спря. Сега, когато пиша това, са минали повече от трийсет години оттогава. Лежа в стаята си. На осемдесет години съм и се каня да умирам. До кревата ми е клекнало едно малко човече с две щръкнали плитки, вързани по мое настояване. Милва коте. Внучка ми. Чувам я как вика някъде отдолу под леглото- Дядо, дядооо, не заспивай пак! Все спиш. Ти си добър дядо. Дядкоо..Кръстиха я на мен, представяте ли си? Според мен са луди, но нищо не можах да направя. Вече и почти нищо не мога да правя, освен да лежа.

Чаршафите ми са бели, досущ като ония небесните. Но не чак толкова. От два- три дена чакам белите гарги, но те все не идват. Може би днес ще е деня. Дано е днес! Не за друго, но много ми се ще, пак да чуя смеха на мама, гласа на татко и да видя оная купа с ябълките. Този път ще разваля купчината. Задължително ще я разваля, обещавам!

Размисли от Албиона

Бяха като подивели. Търчаха около колата и лаеха. Няколко английски песа, но домашни. В крайчеца на предното стъкло имаше празно, отворено място. Сенникът за слънце, дето го купих от София, оня с лепките, не беше хванал там и беше провиснал. От там ги видях. Видях и стопанинът им. Дребен чичак, с шуба и гугла. Завих се още повече в спалният си чувал и блажено пръднах. Имах си чувал от един секънд хенд в София, за 15 кинта. Издържаше до минус 10. Спиш комфортно в такъв при такава температура. Само носът ти се подава навън. Леко бях открехнал прозорецът на моят велик опел астра комби с който тръгнах за Албиона. Оттам навлизаше прохладен въздух. Различен от Българският, незнам по какво, но беше различен. Трети ден си спях като къпан в астричката, паркирал до една река и днес усетих, че България ми липсва. Там нямах нищо и никой, но ми липсваше. Странно усещане, дано не се засили. Прозях се шумно и навън отново излая куче. Натиснах копчето на часовникът си. Лампичката светна, беше едва 9 сутринта. Пиеше ми се кафе и ми се пушеше цигарка. Страшно ми се пушеше. От София помъкнах десетина стека бяло виктори, много кафе, малки газови бутилчици за по лев и трийсе от Карфур и две походни котлончета. Кеф е, като имаш всичко и не мислиш за нищо. Старият ми, така наречен шеф остана някъде далеч в миналото и още изпитвах вчерашното удоволствие когато му изтрих телефона от листата си. Повече никога нямаше да чуя за него. Никога. Е няма такъв кеф, хора..! Дано му приседнат последните две заплати които не ми даде и пристигнах тук с 40 евро в джоба. Простак мръсен!

Планът ми беше, още е и винаги ще бъде, да дремя до десет, после кафе и ще чета книга в чувала до два. А кога ще си търсиш работа, ми нашепваше един глас в главата. Нашепваше ми го още от България, от четене в един форум. Там прочетох за един безделник, който отишъл в чужбина и пукнал от глад, понеже бил мързелив и не се спуквал от работа по 16 часа на ден. Та тоя глас идеше оттам. Абе ай сиктир бе! По форумите е пълно с манипулатори, дето ти нашепват някакви такива прокоби, да се чувстваш виновен и да те е страх от бъдещето. Здрав ли си? Прав ли си? Можеш да ходиш, да пееш, да пикаеш нормално? Аме радвай се бе, човек! Радвай се! Благодари на Бога, ако вярваш, ако не вярваш, благодари на съдбата, но това е някак си тъпо. Се едно да благодаря на гардероба, но всеки си знае. Та можеш ли всички тия неща горе, ее, земи си една биричка, седни на някой мост, пийни си, пусни си нещо, музичка, квото те кефи! Ако още не ме разбирате, отидете в някоя болница, или в старчески дом , за половин час. Помотайте се там и пак ще си говорим.

Откопчах чувала и се протегнах. При това протягане ритнах панела на касетофона и той падна. Готино е да спиш в комби. Мога така да изкарам цял живот, или поне докато не си намеря квартира за наем, който да не ме направи роб. Знаете ли, реших, че ще се опитам, тук в Англия да не работя абсолютно нищо, или да работя колкото се може по- рядко! Напук на всички тези по форумите, дето се каканижат, че работели и тн. успяли и прочие глупости. Успяли роби. Хора нямащи време да четат и да мислят за съвършенството на вселената, но да мислят за пари им трябва цялото време на света. Ненормалници. Знаете ли, че в багажникът си имам въдици и куки за 5 хиляди години напред. Имам ластична военна прашка, гумени ботуши, палатка. Имам всичко необходимо да изкарам до края на щастливият си живот. Е, няма да е като в Риц, но все пак не сме педали, нали. Имам десетки консерви риба тон, грах, боб, русенско варено. Ммм, русенско варено, яли ли сте? Ако сте гладни, си вземете едно, овъргаляйте го в яйце, галета и хляб и го опържете на тиганче. Е няма такъв шницел. Сетне палнете цигарка и се загледайте в залеза. Абе ще стане от вас хора, но трябва доста работа. Откъде ще взема яйце ли? Винаги можеш да намериш отнякъде едно яйце.

Тука до мен, където съм паркирал, има и няква фурна. Мога да им чистя и хвърлям боклуците, сегиз тогиз, когато ми се прище социална дейност и ще имам топъл хлебец. В реката има рибка, вчера хванах едно такова английско пършиво рибе и го омъндах с консерва боб. Тоалетната в хипермаркета е на две пресечки и е супер. Има даже музика. Вече веднъж напъвах на бийтълс. Тия англичани са много прости. В нещо като контейнер намерих щайга с луканки и пакети фиде, ама поне десет на брой. Отделно имаше и натурален сок една каса. Лошо е, че не хвърлят бира. Незнам, тук какви са им законите, но май не обичат стари стоки, което е добре за хора като мен, които презират снобите и не им пука дали саламът е годен до декември 2012, или януари 2013. Ще живея като цар на гърба на снобите.. Хахах.. Какво ще правиш зимата, ми нашепва онзи гаден глас. Ще му мислим на зима, отговорих мазно аз. Все пак, папата дето е грабил цял свят, сега ще му повися на главата в някой Каритас пансион. Няма да го ухапе бълха, аз ям малко. Една топла супичка и къде да си опъна крачката, само в студените дни, това ми трябва. Ако ли не, и папата му се досвиди, ще се мре, какво пък толкова. Голям праз. Бялата смърт е утеха за бедните.Хора, Бог ни обича, за нас даде Сина си, няма да ни остави на произвола на папата. Понякога, дори и на безделници като мен, се налага да поработят нещо. Не е страшно, да редиш стилажи със слушалки на ушите. Важното е да не си роб. Усетиш ли че те заробват, бягай презглава. Говоря на хора от моята порода, другите си бачкайте.

Има хора, дето бухат до 60, четат само сметките, гледат шоуто на Слави и не щеш ли вземат че умрат. Има и такива, дето ако нямат дете на двайсет и девет и се тръшкат по земята, въргалят се и проклинат жестоката съдба. А има и такива, които на трийсет и пет, решават, че на света има много прекрасни хора които с радост ще имат по две, че и три дечица, та и без неговото ще се мине и решават да се занимават с други интересни неща.

Аз съм от третите. И ако сега ме псувате, ми е все тази. Да! Дреме ми на шапката. През ръкава на потникът ми е! Псувайте си, обичам ви. С мен, или без мен, с мойто дете, или без него, земята ще продължи да се върти. За мен, най- важното е, докато се върти и аз съм на нея, да не навредя на никой с нищо. Пък, ако мога да помогна и най- вече, да дам надежда на някой здрав и прав нещастник, че дори и той, здравият човек има защо да живее, ето това е не лоша мисия. Имам и друга цел. Да си заформя малка книжарница и да продавам всякакви книжни неща в нея. Най- вече книги. Даже съм решил, ако някога успея в това, да подарявам на всеки 20 клиент една от следните книги- Радичковата" Луда трева", Дивите разкази на Хайтов, Мечо Пух и Малкият Принц. Даже на всеки петнадесети клиент, че няма да имам търпение.

Какво правя в Англия, ме питате? Ами, как какво, гледам си кефа. Натъпкал съм колата с книги и ще чета Дамян Дамянов, тук, насред Йорк, по ливадите, на реката, в кафенетата. Ще обяснявам на надутите англичани и англичанки, колко са тъпи, и грозни и как на света има едно място, макар и превзето временно от алчни дебели политици, място за което те могат само да сънуват. Място където са се родили такива хора, че те и да се насерат, не могат да ги стигнат. Място на поети, писатели, художници и революционери. Място, където тези исполини винаги ще останат и винаги духът им ще витае там,по тези зелени места, балкани, равнини, поля. А онези мазни, гадни, подли, алчни, дебели чичовци еничари народни, които ни принудиха, за да не бъдем роби, да четем Елин Пелин по незнайни английски мостове, ще кажа едно нещо:

Душите ни, Българските ни души, не можете да вземете! Даже да оставим кокалите си някога край Ламанша, България ще пребъде, дори и в четвъртото измерение, ще пребъде! Там ще бъдем и ние вовеки.. А вие? Вие сте едни нещастници и за вас ще си спомнят примлясквайки за кратко само червеите, изяли тлъстите ви, продажни телеса..